Съдържание
Създаване и решения на Гюргевския комитет
В началото на октомври 1875 г. БРК се саморазпуска, но веднага се подема инициативата за учредяване на нов революционен център. В България настроенията на населението са ориентирани също към подновяване не революционната борба за национално освобождение. Към началото на ноември в Гюргево се събира група революционери-Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов и др., които учредяват Гюргевския революционен комитет (заседанията се откриват на 11-12 ноември и продължават до 25 декември 1875 г.). Към тях се присъединяват и Георги Бенковски (Гаврил Хлътев), Никола Славков и други по-млади революционни дейци. Тази група дейци не изпитвала колебанията на по-старите революционни дейци като Каравелов и Ценович, още по-малко пък имали те нещо общо с предпазливата политика на Добродетелната дружина. Основен въпрос било организирането на въстание през пролетта на 1876 г. Страната била разделена на четири револ. окръга I Търновски (главен апостол Стефан Стамболов, помощници Христо Караминков-Бунито и Георги Измирлиев Македончето ), II Сливенски (главен апостол Иларион Драгостинов, помощници Георги Икономов (по-късно прехвърлен в Пловдивски революционен окръг) Георги Обретенов и Стоил войвода), III Врачански (главен апостол Стоян Заимов, помощници Георги Апостолов, Никола Обретенов и Никола Славков) и IV Пловдивски (главен апостол Панайот Волов, помощници Георги Бенковски и по-късно привлечените Георги Икономов, Тодор Каблешков и Захари Стоянов).
Първоначално има идея за създаването и на V Софийски окръг, но тя била изоставена впоследствие. Възприет бил план за общобългарско въстание, със създаване на свободни зони в планинските райони, където да се организира отбрана срещу турската армия. Предвижда се разрушаване на ж.п. линията Одрин-Белово и подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София. Трябвало да се изградят и 24 опорни пункта, които да служат за укритие на жените и децата на въстаналите. Трябвало да се пусне и слух за предстоящо избухване на война между Османската империя от една страна и Русия и Сърбия от друга.Призовани са българите на сръбска и руска военна служба да помогнат на въстанието. Търновски окръг е обявен за централен предвид на добрите му комуникации с Румъния и емигрантските центрове там. Не била фиксирана точна дата за въстанието, (като били посочени като възможни 18 април, 1 и 11 май). От края на декември 1875 г. гюргевските дейци се прехвърлят в България, а Гюргевският комитет прекратява дейността си.
Подготовката на въстанието
Подготовката в Търновски окръг започва от февруари 1876 г. Главен център по съображения за сигурност е гр. Горна Оряховица. Освен апостолите Ст. Стамболов, Хр. Караминков и Г. Измирлиев, в подготовката активно участват майор Петър Пармаков (офицер на руска служба), поп Харитон, Христо Иванов Големия, Бачо Киро Петров, Йонко Карагьозов, Христо Патрев и мнозина други местни дейци. Според плана за действие се предвижда блокиране на старопланинските проходи и преграждане на Тревненския и Габровския Балкан. Най-добра е подготовката около село Бяла черква, а също в Габровско и Севлиевско.
Във Втори Сливенски окръг действат апостолите И. Драгостинов и Г. Обретенов, а също и група местни дейци, начело със Стоил войвода. Като цяло подготовката е доста слаба, поради дрязги между апостолите и местните комитетски дейци. Стоил войвода настоявал да не се вдига общо въстание, а да се организират чети, които да действат в Балкана.
В Трети Врачански окръг действат апостолите Ст. Заимов, Н. Обретенов, Н. Славков. Изработен е общ план за въстание с център Враца, но организацията е слаба, а местните комитети не желаят да се подчинят на апостолите и оспорват редица детайли от предварителния боен план.
В Четвърти Пловдивски окръг (с център Панагюрище) възстановяването на комитетите започва още през януари 1876 г. Наред с апостолите П. Волов, Г. Бенковски и Г. Икономов, тук действат многобройни и енергични революционери като Захари Стоянов, Спас Гинев, Павел Бобеков, Иван Арабаджията и мн др. Постепенно е възстановена изцяло революционната мрежа в Северна Тракия. Особено мощна е комитетската организация в Средногорието и Северните Родопи. Установен бил контакт и с някои стари револ. ядра в Пиринска Македония. Използват се и разнообразни пропагандни методи, например твърдението, че буквеното съответствие на годината 1876 г. е “Туркия ке падне!”
На 14.04.1876 г било свикано събранието на IV окръг в местността Оборище. На него присъстват 70 делегати, които избират ръководна комисия, начело с Бенковски. Гласувани били извънредни пълномощия на апостолите, избран бил и Главен военен съвет със седалище в Панагюрище, който имал ръководни функции заедно с Ръководната комисия. Взето е решение въстанието да се обяви на 1.5. 1876 г. Според плана трябвало да се организират свободни зони в Средногорието и Северните Родопи, а големите градове в Северна Тракия да бъдат запалени. По молба на Волов, за главен апостол бил избран дотогавашният помощник- апостол Георги Бенковски.
Ход на въстанието
Пловдивски окръг
Поради предателството на депутата от Оборище Ненко Терзийски от Балдево, турската полиция в Пловдив и Пазарджик бива информирана предварително за решенията от Оборище. Полицейски отряд се опитва да арестува председателя на комитета в Копривщица Тодор Каблешков (19.04.1876 г.).
В отговор на 20.04. членовете на комитета вдигат въстание в Копривщица и уведомяват ръководството в Панагюрище за това чрез прочутото "Кърваво писмо". Още в същия ден апостолите Волов и Бенковски обявяват общо въстание и се обръщат към населението на окръга с възвание от името на Привременното правителство в Панагюрище с председател Павел Бобеков. Формирана е Хвърковатата чета, начело с Бенковски и със знаменосци Крайчо Самоходов и Райна Княгиня (Райна Попгеоргиева), която вдига на въстание Клисура, Стрелча, Церово, Мухово, Поибрене и десетки села в Средногорието. Към 21.04. въстават и основните селища в Северните Родопи-Батак, Перущица, Брацигово и т. н.
Османските власти вземат бързи мерки, тъй като въстанието застрашава жизненоважни центрове на империята като Пловдив и Одрин. Турските войски завземат Стрелча и Клисура (25 и 26 април), след ожесточена съпротива на местните въстаници и се насочват към Панагюрище (26 април). Центърът на Четвърти окръг е превзет и опожарен на 30.04, след ожесточени боеве. Подобна е съдбата и на останалите селища от Панагюрския край. Последна опора на въстанието остава Копривщица, където се прехвърля и Привременното правителство (Военният съвет). Градът капитулира на 1.05. и не е опожарен, но е разграбен до основи. Водачите се опитват да организират чета, с която да се прехвърлят в Първи окръг, но почти всички загиват (с изключение на Бобеков). На същия ден турците завземат и укрепения въстанически лагер край връх Еледжик, командван от Гене Телийски. Когато научава за тези събития Бенковски разпуска Хвърковатата чета и се опитва да премине в Северна България. За нещастие на 12.05. попада в засада край р. Костина и загива. Спътникът му Захари Стоянов обаче успява да се спаси. Към 1.05. въстанието в Средногорието е потушено.
Турските власти насочват вниманието си към другия район на въстанието в Четвърти окръг-Северните Родопи, където основните му центрове са градчетата Брацигово, Перущица и Батак. Въстанието в Перущица избухва на 23.04. и е оглавено от Петър Бонев, Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Перущенци са атакувани от башибозук и редовна армия и на 1.05. оцелелите заемат позиции в църквата "Св. Архангел Михаил". Когато положението става безизходно Спас Гинев и Кочо Чистеменски избиват семействата си и се самоубиват за да не попаднат в ръцете на турците. Примерът им е последван и от други перущенци (Иван Тилев, Георги Мишев и др.). Градът бива изгорен до основи, поради ожесточената съпротива, която оказва.
В Батак се събират и въстаниците от съседните села, а въстанието е обявено на 22.04. под ръководството на Петър Горанов. Батачени са атакувани от ордите на Ахмед ага Барутанлията, събрани в съседните българомохамедански села. На 1.05 след ожесточени боеве башибозуците нахлуват в селото и извършват ужасяващо клане на батачени събрани в църквата "Св. Неделя". Към 5.05. от Батак остават купчина развалини. Избити са над 3000 души.
Брацигово въстава на 21.04. В града се събират над 1300 въстаници от града и съседните села. Водач на брациговчани е Васил Петлешков. Първоначално въстаниците се защитават успешно, но след появата на 18 000 турска армия, снабдена и с артилерия селището капитулира (6.05.). Брацигово не е изгорено, но населението е подложено на жестоки репресии. Водачът В. Петлешков е горен жив и се самоотравя по пътя за Пловдив. Над 250 брациговчани биват отведени на каторга в Диарбекир. Отделни опити за въстание имало и в Софийско и около Банско и Разлог, но те били парирани още в зародиш.
Първи Търновски окръг
Тук властите също са уведомени малко преди получаването на "Кървавото писмо" за въстанието в Средногорието и започват арести в Горна Оряховица и Търново. Въпреки това въстанието е обявено още на 25.04. На 28.04. чета от 200 души под командата на майор Пармаков и поп Харитон завзема Дряновския манастир и девет дена се отбранява срещу около 11 000 турци. В крайна сметка една част от четниците пробиват турския кордон и се спасяват, но повечето загиват в манастира. Въстание избухва и в Габровско и Севлиевско. Тук се формира чета от около 200 души, начело с Цанко Дюстабанов, която вдига на въстание и селата Ново село (дн. Априлци), Кръвеник и др. Подобна чета формира и Йонко Карагьозов в Трявна. След около 10 дни обаче въстанието в Габровско и Севлиевско също е потушено.
Въстанието в Сливенски окръг
Въпреки разногласията и започналите предварително арести от страна на турските власти, апостолите Драгостинов и Г. Обретенов и Стоил войвода формират чета от 70 души, която потегля към Котленския Балкан за да разшири въстанието. По пътя обаче тя води тежки сражения и в крайна сметка е разгромена (13 май). Турските власти предприемат истински погром над българите в Сливенско и Ямболско, а селото Бояджик е изклано до крак. Сред малцината оцелели е бащата на бъдещия изобретател Джон Атанасов, който впоследствие емигрира в Америка.
Въстанието във Врачански окръг. Ботевата чета.
Във Враца за дата на въстанието е обявен 11.5., но така и не избухва поради бързите мерки на местните турски власти. Стоян Заимов прави опит да формира една чета, но този опит се проваля. На територията на Врачански окръг обаче действа по предварително споразумение с апостолите на окръга Ботевата чета. Тази чета, наброяваща 205 души, начело с Христо Ботев, Никола Войновски и знаменосеца Никола Симов - Куруто, на 17.5. дебаркира от кораба "Радецки" на българския бряг при Козлодуй и се отправя към Врачанския Балкан, като към нея се присъединяват неколцина местни бунтовници. На 18.5. четата води тежко сражение при Милин камък, където загиват около 30 четници. На 19.5. четата е на Веслец, където става ясно, че въстание във Врачански окръг не е избухнало. На 20.5. четата се движи в зоната на върховете Вола, Околчица и Камарата. След сражение с турска потеря при ненапълно изяснени обстоятелства загива Ботев. Четата под командата на Войновски успява да се отскубне, но след няколко дни е разбита и от нея оцеляват малцина. С това въстанието на територията на Врачански окръг също е потушено.
В България проникват още две емигрантски чети. Първата от тях, наброяваща около 20 души и оглавена от Таньо Стоянов преминава Дунава на 16 .5. край Тутракан и успява да се придвижи до р. Черни Лом, където е разгромена.
Подобна е и съдбата на друга малка чета, водена от Сидер Грънчаров, навлиза от Сърбия в Западна Стара планина, но към началото на юли също е разбита.
Априлското въстание бива потушено поради редица слабости в подготовката му, свързани с липсата на оръжие и материали, с факта, че на практика по-мащабни действия има само в два от окръзите (Пловдивски и Търновски), а редица области с компактно българско население въобще не вземат участие в него, макар че отделни прояви има и в трите основни български области-Мизия, Тракия и Македония. Водачите и организаторите на въстанието обаче са наясно, че то по-скоро има за цел да насочи общественото мнение в Европа и Русия към Българския национален въпрос, а не пряката цел да постигне военна победа над Османската империя. Тази цел е постигната блестящо. Във въстанието биват ангажирани и всички социални слоеве на българското общество, поради общата за цялата нация цел на въстанието-политическото освобождение на България. Българският национален въпрос се превръща във възлов елемент на Източната криза и фокусира върху себе си интересите на Великите сили.
Международен отзвук
Портата бива принудена поради мащабите на въстанието и последвалите го репресии да допусне чужди анкетьори и да изпрати собствени анкетни комисии в пострадалите райони.
В Пловдивски и Търновски окръг действат руският консул в Одрин и генералният консул на САЩ в Цариград Юджийн Скайлър, а също и британска анкетна комисия водена от дипломатите Дюпюи и Беринг. Ценна информация събират и българофилите-журналисти Макгахан от САЩ, кореспондент на лондонския "Дейли нюз", французинът Жан (Иван) дьо Вестин и мн др. Своя анкета провежда и екзархийският пратеник Атанас Шопов. Дори британските анкетьори, които са настроени благосклонно към Портата обявяват, че въстаналите българи са дали над 30 000 жертви, докато загубите на мюсюлманите са незначителни. Стотици селища и християнски светилища са опожарени или разрушени.
Мощно протестно движение се оформя в Англия, въпреки че британското консервативно правителство на лорд Дизраели проявява стремеж да фаворизира открито Портата и да тушира ефекта от турските зверства в България. Много по- различна е позицията на Либералната партия и на нейния лидер Уилиам Гладстон. Той е автор на две остри брошури по Българския въпрос - "Българските ужаси и Източния въпрос" и "Уроци по клане" - те имат широк отзвук сред английската общественост и създават широки настроения в полза на българите. Подобен ефект имат и кореспонденциите на Макгахан от България. Проведени са над 500 митинга в подкрепа на българския народ, а под резолюциите и петициите от тези митинги стоят подписите на личности като Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд и др. Общественото движение в Англия, донякъде координирано от политическата опозиция успява да промени отчасти дори правителствената политика по Българския въпрос.
Във Франция българската кауза се защитава основно от журналистите Иван дьо Вестин, Жирарден, Бианкони и пр. Кулминацията в тази насока настъпва с пробългарския апел на Виктор Юго от 29 август 1876 г.
Масови протестни митинги в подкрепа на българите се организират в редица градове на Италия. Лично Гарибалди, в чиито отряди някога участват и български доброволци се изказва в защита на жертвите от Априлското въстание.
В Австро-Унгария кампанията в защита на българите се води от общественици и учени като Феликс Каниц, Сватоплук Чех, Ян Хербен и мн. др. видни личности, главно от славянски произход. Пробългарски статии и материали се появяват и в пресата на САЩ, Испания, Германия и др европейски страни.
Особено мощно е протестното движение в Русия. Тук в неговата основа са отново славянофилските славянски комитети, които издигат паралелно и лозунга за освободителна война срещу Османската империя в името на свободата на православните южни славяни. В протестното движение се включват най-крупните руски писатели, учени, общественици и др. като Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев и др.
Значителен е и отзвукът от Априлското въстание и в съседните балкански страни. Безспорно най-мащабен е той в Румъния, където общественото мнение безрезервно подкрепя българите. В Сърбия и Черна гора надделяват призивите за война с Османската империя за освобождение най-вече на онези области, които се смятат за част от Стара Сърбия, но тонът към българите също е доброжелателен. В гръцката преса коментарите обаче са сдържани и се изказват опасения, че фаворизирането на българите може да промени в ущърб на гърците положението на Балканите. Позициите на защитниците на статуквото в международната дипломация обаче са значително разклатени от Априлското въстание, а Портата е принудена да обяви почти пълна амнистия за въстаналото население.
Дискусия: Разловското/Разловечкото (Малешевското или Пиянечкото) въстание. Ботевата чета и участниците от Македония
Въстание избухва и в областта Малешево (Пиянец) на югозапад от Кюстендил. Още през 1875 г. в Солун е организирана революционна група, начело с братя Попгеоргиеви, която е в тясна връзка със Софийския комитет на ВРО. От нея е организирано и въстанието в Малешево с център село Разловци и водачи Димитър Попгеоргиев Беровски и отец Стоян Разловски, което избухва на 8.5.1876 г. Този локален бунт обаче също е потушен своевременно от турските власти, които подлагат на разорение редица райони на Пиринска Македония. Водачът на Разловското въстание Димитър Попгеоргиев по-късно е най-важният водач и на Кресненско- Разложкото въстание от 1878 г.
В историографията на РСМ това въстание се представя като нещо отделно и изолирано от Априлското въстание, но проучването на изворите показва неразривната връзка на Разловското въстание с въстанието в останалите земи, населени с българи. То съвпада напълно по време с останалите действия, а водачите му по-късно участват отново в българското националноосвободително движение чак до края на XIX в.
Знаменателно е и участието на българи от Македония в други въстанически прояви. Георги Измирлиев Македончето от Горна Джумая е помощник главен апостол в Търновски революционен окръг. В Ботевата чета присъстват и поне десет четници, родом от различни краища на Македония: Охрид, Тетово, Велес и др. Това са Перо Симеонов Македонеца или Херцеговеца, родом от Велес, Петраки Джеорджеско, вероятно псевдоним, също родом от Македония, Христо Лазаров от село Добринище в Пиринска Македония, Вълчо Македонеца от Велес, Христо Аврамов от Тетово,Димитър Кючюкът от Крива/Егри паланка; Григор Костов от село Добринище, Неврокопско, Андон Куков Македонеца от Охрид, Тодор Христов от Битоля и Стоян Стойков от Якоруда, Андон Куков от Прилеп, Христо Иванов от Тетово/Калканделен Тази активност била налична, въпреки факта, че влиянието на ВРО в Македония било твърде слабо, вероятно само на територията на днешна Пиринска Македония.