Тема 20 по биология: Място на човека в организмовия свят

Какво ще научите тук?

Място на човека в организмовия свят. Произход и еволюция.

Къде можете да прочетете повече?

• в български учебник по биология и здравно образование за 10 клас с автори: Ценка Часовникарова, Даниела Симеоновска, Мира Славова, Ренета Петкова; 
• в български учебник по биология и здравно образование за 10 клас с автори: Василий Ишев, Златка Ваклева, Лилия Боева;
• в македонски учебик по биология за 1 година (за реформирано гимназиско образование) с автори: Светлана Брашнарска, Олгица Саракинова, Невена Цветанова, м-р Павле Петров;

Речник

• Възниква- се појавува;
• Враг- непријател;
• Дребни/едри- мали/големи (крупни);
• Еволюция- еволуция;
• Източници на храна- извори на храна;
• Каменни оръдия- камени орудија;
• Надочни дъги- надочни лаци;
• Oбитава- живее;
• Принадлежи- спаѓа;
• Предшественик- предок;
• Рисунки- цртежи;
• Челюсти- вилици;

Определения

Историческият процес на произход и развитие на човека се нарича антропогенеза (от гр. anthropos - човек, и genesis- произход).

В еволюцията на човека може да бъдат разграничени пет основни етапа: австралопитек, хомо хабилис (сръчен човек), хомо еректус (изправен човек), палеоантроп (древен човек) и хомо сапиенс (съвременен човек).

Основни моменти в темата

В хода на еволюцията на нашата планета са възниквали и изчезвали редица видове. Видът човек (Homo sapiens)- разумен човек, същo e резлутат от процеса еволюция. Историческият процес на произход и развитие на човека се нарича антропогенеза. Човекът приданлежи къв вида Хомо сапиенс, род Хомо, семейство Хоминиди, разред Примати, клас Бозайници, тип Хордови, царство Животни. Разред Примати обединява плацентни бозайници в два подразреда - полумаймуни и същински маймуни. Към втория подразред се отнасят и хората, представени от един род и един единствен вид- съвремен човек.

Родство на човека с останалите примати

Полумаймуните и същинските маймуни от разред Примати са бозайници, приспособени към живот по дърветата. Имат разположени отпред очи, даващи възприятие на обем. Палците им се противопоставят на останалите пръсти. Женските раждат само по 1-2 малки и ги отглеждат дълго време. Тези белези на разреда са основа за развитието на човешките белези.

 

Същинските маймуни имат сравнително добре развит мозък и живеят в социални групи, в които индивидите усвояват умения един от друг. Ранен техен представител е парапитекът, обитавал територията на Египет пред 30- 40 млн. години.

Човекът принадлежи към надсемейство Човекоподобни. То включва още гибони, орангутани, горили и шимпанзета. Човекоподобните са се появили в Африка преди близо 25 млн. г., през неозойската ера. Тогава е започнало застудяване на климата и той е станал сходен със сегашния.

 

Родствената връзка на човека със съвременните човекоподобни маймуни не е пряка (никой вид не може да еволюира от свой съвременник), а е резлутат от дивергента еволюция. Най-рано са се отделили гибоните, след тях- орангутанът, после- горилата, и последни- шимпанзето и човекът. Гибоните обитават Азия и са сравнително дребни. Останалите представители на групата- орангутан, горила, шимпанзе и човек, се обединяват в семейство Хоминиди.

Големи човекоподобни. Всички те имат развит мозък, използват сечива (пръчки и необработени камъни), разпознават се в огледало и могат да бъдат обучени на жесто-мимичен език. Орангутанът е произлязъл от измрялата азиатска човекоподобна маймуна рамапитек. Останалите хоминиди са родствени на изкопаемите дриопитеци, обитавали Африка, а преди големите застудявания- и Европа. Последният общ предшественик на човека и шимпанзето е живял в Африка преди 6- 7 млн. г.

Основни етапи в еволюцията на човека

След като са се отделили от предшествениците на шимпанзето, нашите предшественици, наречени хоминини (предчовеци), са слезли на земята и са продължили да еволюират. В еволюцията на човека може да бъдат разграничени пет основни етапа: австралопитек, хомо хабилис (сръчен човек), хомо еректус (изправен човек), палеоантроп (древен човек) и хомо сапиенс (съвременен човек).

В Източна и Южна Африка са открити останки от австралопитек, живял преди 4-2 млн. г. Намерени са части от женски скелет (наречен Люси), от който личи, че австралопитеците са ходели изправени- скелетът на предния чифт крайници е по-слабо развит, отколкото на задния. Обемът на мозъчния дял на черепа е около 400 cm³. Освобождаванетоо на предните крайници от опорна функция е улеснило използването на клони, необработени камъни и други предмети за защита от естествени врагове и при набавянето на храна. С това се поставя началото на превръщането на предния чифт крайници в ръце. Затова австралопитеците се приемат за прачовеци- древни предшественици на човека.

Хомо хабилис (сръчен човек) е най-ранен представител на род Homo (Човек) и е живял преди 2,5- 1,5 млн. г. Останки са намерени в Танзания, Етиопия и Кения. Сръчните човеци също като австралопитеците са били дребни на ръст: 120- 140 cm. В сравнение с австралопитеците мозъчният им череп е бил по-голям (с обем около 600 cm³), а лицевият- по-малък. Изработвали са прости каменни оръдия на труда!

Хомо еректус (изправен човек) се появил преди около 2 млн. г. в Африка и е живял до преди около 100 000 г. Ръстът е по-висок, отколкото при Хомо хабилис, и вече е типично човешки- между 145 и 185 cm при различните популации. За изправения човек са характерни увеличен мозъчен череп (900-1000 cm³), силно развити надочни дъги, олекотени челюсти без развита брадичка на долната челюст. Предполага се, че не е използвал членоразделена реч като средство за комуникация. Изправените човеци са изработвали и използвали различни каменни сечива, например брадви. При разкопките са открити овъглени кости на животни, което доказа, че изправените човеци са използвали огъня и са обработвали храната. Били са добри ловци. Хомо еректур е първият хоминин, разселил се извън Африка. На отделните му популации са дадени различни имена: Хомо ергастер (работещ човек) в Източна и Южна Африка, питекантроп (маймуночовек) на о. Ява, синантроп (китайски човек) в Източна Азия.

Палеоантропите са се появили преди повече от 300 хил. Г. Останки от тях са намерени в много части на Африка, Европа, Азия и Индонезия. Най-ранният от тях е хайделбергският човек, произлязъл в Африка от Хомо еректус преди повече от 500 000 г. и разселил се впоследствие и в Азия и Европа. От хайделбергския човек произлизат други древни човеци. Най- известен от тях е неандерталецът, обитавал Европа и Югозападна Азия преди 300 000- 40 000 г. Името му идва от долината Неандер в Германия, където е открит най-напред. Неандерталците са живеели през ледниковия период и са имали големи носни кухини за затопляне на вдишвания въздух. Били са изместевни от съвременните хора, но преди това са се кръстовали с тях и са оставали гени в днешния човешки генофонд. Древните човеци са притежавали пропорции на тялото, близки до тези на съвременния човек. В сравнение с Хомо еректус, мозъчният череп е увеличен- от около 1200 cm³ при хайделбергския човек до близо 1500 cm³ при неандерталеца, а лицевият череп е олекотен. Поведението е усложнено и е свързано с усъвършенствани сечива, лов на едри животни, строеж на жилища, редовна употреба на огъня, разпределение на задълженията в групата, т.е появяват се наченки на общество. От съвременния човек ги отличават по-дебелите черепни кости, изпъкналите надочни дъги и липсата на брадичка. Предполага се, че древните човеци са започнали да използват проста членоразделна реч.

Съвременният (разумен) човек Хомо сапиенс е произлязъл преди около 200 000 г. от африканска популация на хайделбергския човек. Започнал е да се разследва извън Африка преди около 100 хил. г. и е проникнал в Европа преди около 45 хил г. Ранните съвременни хора в Европа се наричат кроманьонци, защото първата находка е от пещерата Кро Маньон (Франция). Те имат белези на сега живеещите хора. Съвременният човек има мозъчен череп с обем средно 1350 cm³, слабо изразени надочни дъги и олекотен лицев череп, при чието смаляване се е оформила брадичка. Детството е дълго, членоразделната реч е добре развита. Важно събитие е развитието на духовната култура. Първите образци на изкуство са пещерни рисунки на животни и ловни сцени, а също и скулптури на тела на животни и хора. Постепенното развитите на обществения начин на живот довело (преди около 10 хил. г.) до преход от използване на природните източници на храна (лов и събирачество) към отглеждане на животни и обработване на земя.

Основни събития, довели до появата на хомо сапиенс

При проследяването на основните етапи в еволюцията на човека се очертават следните важни събития, довели до съвременния човек:

• Изправено ходене и превръщане на предния чифт крайници в ръце;
• Увеличаване на обема на мозъчния череп и олекотяване на лицевия череп;
• Създаване на обработени каменни сечива;
• Овладяване на огъня;
• Развитието на членоразделна реч;
• Формиране на общество;
• Развитите на духовна култура;
• Преход от използването на природни източници на храна към отглеждане на животни и обработване на земя.