Какво ще научите тук?
Вируси – видове, структура. ДНК-вируси. РНК-вируси. Вирусни заболявания.
Къде можете да прочетете повече?
- в българския учебник „Биология и здравно образование“ за девети клас с автори: Майя Маркова, Донка Николова, Ренета Петкова;
- в македонския учебник „Биологија“ за втора година с автори: Живко Сековски, Славица Сековска.
Речник
- Възпроизвеждат/възпроизводство – репродуцират, репродукција
- Заболявания – болести
- Последствия - последици
- Прикрепване – закачување
- Съответствие – да одговараат едно со друго, да соодветствуваат, да се усогласени
- Увреждания – повреди, оштетувања
- Чужди – туѓи, странски
Определения
- Бактериофаги – вирусите, които заразяват бактерийни клетки
- Болест (заболяване) - състояние на организма, при което са нарушени хомеостазата и ефективноста на жинзените процеси
- Вирион – извънклетъчна форма.
- Вируси - неклетъчни форми – дълговременни, надмолекулни комплекси, изградени от белтъци и нуклеинова киселина
- Вирусни заболявания (вирусни инфекции) – заболявания на гъби, растения, животни и хора, причинени от вируси
- Капсид – обвивка, образувана от вирусните белтъци
- Суперкапсид – допълнителна обвивка върху капсида
Най-важното, което трябва да зная
Вируси – видове, структура
Вирусите представляват неклетъчни форми – дълговременни, надмолекулни комплекси, изградени от белтъци и нуклеинова киселина. Притежават наследственост и изменчивост. Възпроизвеждат се, но само в чужди, живи клетки. Те не са живи организми. Те са междинно звено между живата и неживата природа. Попаднали в клетката гостоприемник, вирусите се възпроизвеждат чрез нейните структури. Но, извън клетката не проявяват признаци на живот.
Надмолекулните комплекси са групи макромолекули, свързани помежду си в резултат от пространствено и химическо съответствие между техни участъци. При образуването на надмолекулните комплекси роля имат водните молекули, йонни, водородни и хидрофобни междумолекулни вързки и ковалентни връзки. Дълговременните надмолекулни комплекси представляват много стабилни комплекси, които съществуват много време. Значи, вирусите представляват дълговременни, стабилни, надмолекулни комплекси, поддържани от ковалентни и нековалентни взаимодействия. Съществуват в две форми – вътреклетъчна и извънклетъчна форма. Вирион – извънклетъчна форма.
Вирусъ е открит в края на XIX век, когато Д. Ивановски установил, че появата на петна по тютюна, са причинени от инфекциозен причинител. Така причинителят на заболяването добива името вирус (отрова), от М. Бейериник.
Структурни особености на вирусите
Вирусите имат малки размери (20-400nm) и разнообразна форма. Изградени от белтъци и нуклеинови киселини. Вирусите се класифицират според нуклеиновата киселина която я съдържат, ДНК или РНК (никога двете заедно). Съответно се делят на ДНК вируси и РНК вируси. Наличието на нуклеинова киселина осигурява на вируса свойствата наследственост и изменчивост. Нуклеиновите киселини могат да бъдат двойноверижни или едноверижни и линейни или кръгови. Около нуклеиновите киселини, вирусните белтъци образуват обвивка, наречена капсид. Притежават различни форми – пърчковидна, многостенна или по-сложна. Капсида е изграден от т.н. структурни белтъци. Съдържат и ензими, които са необходими за възпроизводство на вируса. Някои вируси притежават допълнителна обвивка върху капсида, наричана суперкапсид (пр. HIV - виусът на СПИН).
Бактериофаги – вирусите, които заразяват бактерийни клетки. Имат по-особени части: сложен капсид, глава (обхваща фаговата ДНК), опашка (съкратителни белтъци), пипала (разпознават бактерийната клетка).
Вирусите са вътреклетъчни паразити. Те не могат да се възпроизвеждат сами. Размножават се, като инфектират клетка-гостоприемник и я принуждават да произвежда нови вирусни частици. Всеки вирус паразитира в определен вид клетки. Вирусната инфекция, осигуряваща възпроизводството на нови вируси, преминава през етапи:
- Разпознаване и прикрепване към клетката гостоприемник
- Проникване на вируса в клетката гостоприемник
- Производство на нови вируси (вирусни частици)
- Напускане на клетката гостоприенмик
Уврежданията и смъртта на клетките гостоприемници, причиняват симптомите на вирусна инфекция. Образуваните нови вириони могат да зарязат други здрави клетки, разпространявайки инфекцията. Инфекцията може да обхване различни части от многоклетъчния организъм, както и други организми и да причини т.н. вирусни заболявания. Болест (заболяване) е състояние на организма, при което са нарушени хомеостазата и ефективноста на жинзените процеси. Заразни заболявания (инфекции) са тези заболявания, които се предават от болен на здрав индивид. Инфекциите могат да прераснат в епидемия – масово заболяване на голяма група индивиди, населяващи дадена територия, или пандемия – епидемия, която обхваща много големи групи на индивиди върху обширни територии по целия свят.
Вирусни заболявания (вирусни инфекции) – заболявания на гъби, растения, животни и хора, причинени от вируси. Симптомите (признаците) на вирусната инфекция се дължат на увреждане или унищожаване на клетките гостоприемници. Симптоми като треска, болки в мускулите, отпадналост и др. са израз на мобилизирането на имунната система. Последствията от вирусната инфекция зависят от регенеративните способности на заразените клетки и тъкани. При лечение на вирусните инфекции, не се прилагат антибиотици, защото антибиотииците помагат при лечение на бактерийни инфекции. Затова са разработени вирусни лекарства, които съдържат вещества да блокират вирусните ензими чрез конкурентно инхибиране и така пречат на синтезата на вирусната нуклеинова киселина. Създават се и ваксини, което означава изграждане на имунитет срещу инфекциозните причинители. Първата ваксина е срещу вариолата (едра шарка) от Е. Дженер.
Как да го запомня
Hаправете си таблица или mind map!
Съществуват разлини видове вируси. Вирусите заразяват различни системи при човека и се разпространчват по различни пътища.
Има и вируси които се пренасят чрез кръвосмучещ преносител, като: жълтата треска, кърлежов енцефалит, треска зика...
