Какво ще научите тук?
Нервна и ендокринна регулация. Гръбначен и главен мозък. Жлези с вътрешна секреция- разположение, структура и функция. Заболявания.
Къде можете да прочетете повече?
- в българския учебник за 9-ти клас с автори: Майя Маркова, Донка Стрелчева, Ренета Петкова;
- в македонския учебник за 3-та година с автори: Йорданка Димовска, Славчо Митев, Ицко Гйоргоски.
Речник
- Гръбначен мозък - рбетен мозок;
- Гънки - набори;
- Дъвкателни мускули - мускули за џвакање;
- Продълговат мозък - продолжен мозок;
- Полукълба - хемисфера;
- Рефлексна дъга - рефлексен лак;
- Съединителна тъкан - сврзно ткиво;
- Четирихълмие - четириаголник;
Основни моменти в темата
Нервна система
Както и при животните, така и при човека нервната система е изградена от главен и гръбначен мозък и нерви. Основната тъкан в тези органи е нервната тъкан, която се състои от нервни клетки (неврони) и невроглия. Невроните образуват, разпространяват и обработват информацията под формата на нервни импулси. Нервната клетка контактува чрез синапси с други клетки. Нервната система се разделя на централна нервна и периферна нервна система (ЦНС и ПНС). Основната проява на НС е рефлексът които представлява съвкупност от процеси протичащи в нервната система в отговор на дразнители. Структурите чрез които се осъщестява рефлексът се нарича рефлексна дъга. Тя включва: сетивен нерв, нервен център, моторен нерв, изпълнителен орган.
Гръбначен мозък: Има цилиндрична форма и е обгърнат от съединителна тъкан. Пространството между тях е изпълнено с течност. По дължината на мозъка минава канал изпълнен със същата течност. В гръбначния мозък са разположени зони изградено от бяло (съставено от израстоците на невроните - аксони и дендрити) и сиво (включва телата на невроните) мозъчно вещество. Сивото вещество е във вътрешноста а бялото в периферията. Сивото вещество има форма на пеперуда на който има предни и задни рога. Предните рога включват моторни неврони по които се изпращат еферентни сигнали към реагиращите органи. Задните рога са изградени от израстоците на сетивни неврони и по тях постъпва аферентната сетивна информация.
През специални отвори между отделните прешлени на гръбначния стълъб предните и задните нервни снопове се обединяват в гръбначномозъчни нерви. Те са смесени и на брой са 31 двойки: 8 шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстни и 1 опашен нерв. Гръбначния мозък заедно с нервите осъщестяват множество рефлекси които координират дейността на редица органи и системи.
Главен мозък: Разпожен е в черепната кухина и е защитен от съединителна тъкан с течност между тях. Сивото вещество е концентрирано в мозъчната кора. Главния мозък се състои от повече части:
- Продълговат мозък - тук са разположени нервни центрове които регулират кръвообращението, дишането, слюноотделянето, повръщането и др.
- Мост - мозъчна структура която инервира мимическите и дъвкателните мускули, мускулите на окото, кожата на лицето, устната и носната кухина, слюнчените жлези.
- Среден мозък - състои се от четирихълмие, мозъчни крачета и междинна част. Тук се намират центровете на зрението и слуха. В центъра е разположена и черната субстанция която е свързана с координацията на движенията. Продолговатият мозък, мостът и средния мозък образуват мозъчен ствол.
- Междинният мозък - изграден от хълмове и подхълмие. Играе роля в обработка на сетивната ингормация, тук също се осъщестява връзката на нервната система с жлезите с вътрешна секреция.
- Малкият мозък - разположен е под тилните дялове на крайния мозък. Отговорен е за сложните двигателни рефлекси, координация на движенията и равновесието.
- Краен мозък - развил се е най късно и се състои от ляво и дясно полукълбо свързани с мазолесто тяло. Ключова роля в дейността на крайния мозък играе мозъчната кора. Тя покрива двете полукълба. Изградена е от сиво мозъчно вещество. Образува множество гънки и бразди. В нея се намират голям брой сетивни и моторни зони. През мазолестото тяло което свързва двете полукълба минават нервни влакна по които непрекъснато се обменя информация.
Черепно-мозъчни нерви: изпълняват сетивни и моторни функции и са 12 двойки на брой. Четири от двойките излизат от продълговатия мозък и се обединяват в един общ нерв- блуждаещ нерв който инервира сърцето, белите дробове, стомаха, черния дроб, бъбреците.
Ендокринна система.
Регулаторните процеси се осъщестяват по 2 основни механизма: нервна регулация и хормонална регулация. Хормоналната регулация се осъщестява чрез хормони. Това са вещества, отделяни в кръвта от органите на ендокринната система. Ендокринната система обединява жлезите с вътрешна секреция (ендокрини жлези). Имат способност да образуват хормони и да ги отделят в кръвта. Всеки хормон въздейства само върху клетки със специфични рецепторни молекули. Органи, изградени от такива клетки се наричат прицелни органи.
Основен принцип на хормоналната регулация е принципът на обратната връзка, т.е командният орган регулира дейността на реагиращия орган, а реагиращият орган дава обратна информация към командния орган. Между нервната и хормоналната регулация съществува тясна функционална връзка. Нервни импулси повлияват дейността на жлезите с вътрешна секреция и обратно - хормоните променят дейността на нервната система.
Жлези с вътрешна секреция:
Хипофиза - намира се в главния мозък, под хипоталамуса на междинния мозък. Има два дяла: преден - синтезира собствени хормони (соматотропин, гонадотропин, тиреотропин, кортикотропни хормони, пролактин, меланотропин) и заден- съхранява и отделя в кръвта хормони, образувани в хипоталамуса на междинния мозък (окситоцин, антидиуретичен хормон). Намалената му секреция в детска възраст е причина за изоставане в растежа- хипофизни джуджета. Увеличената секреция води до гигантизъм.
Щитовидна жлеза - намира се в предната част на шията. Произвежда хормоните тироксин и трийодтиронин и тирокалцитонин. Те контролират обмяната на веществата, влияят и на много други процеси като сърдечна дейност, разграждане на мазнини и др. Често заболяване е хашимото - жлезата се подува и не може да произвежда хормони в нормално количество.
Околощитовидни (паращитовидни) жлези - те са от 4 до 8 на брой и са разположени странично на щитовидната жлеза. Произвеждат паратхормон който регулира концентрацията на клаций в кръвта. При намалена секреция се появлява мускулен спазъм. При увеличена секреция води до остепороза.
Тимус - жлеза която се намира зад гръдната кост. Призвежда тимозин който стимулира диференциацията на Т- лимфоцитите.
Надбъбречна жлеза - разположени се върху бъбреците и са изградени от кора (произвежда минералкортикостероиди, гликокортикоиди и полови хормони) сърцевина (произвежда адреналин, норадреналин и др).
Задстомашна жлеза (панкреас) - има външна и вътрешна секреция. Произвежда два хормона: инсулин който намалява нивото на кръвната захар и глюкагон - повишава нивото на кръвната захър. Свързана с появата на захарен диабет.
Полови жлези - мъжки и женски. Отделят полови хормони. Половият хормон на тестисите е тестостерон, а на яйчниците - прогестерон и естрогенни хормони.