Какво ще научите тук?
Сърдечно-съдова система. Кръв – състав. Сърце – структура и функция. Кръвоносни съдове. Кръвообращение. Заболявания.
Къде можете да прочетете повече?
- в българския учебник за 9-ти клас с автори: Майя Маркова, Донка Стрелчева, Ренета Петкова;
- в македонския учебник за 3-та година с автори: Йорданка Димовска, Славчо Митев, Ицко Гйоргоски.
Речник
- Варикоза- проширени вени;
- Кръвно/ артериално налягане- крвен/ артериален притисок;
- Лимфни възли - лимфни јазли;
- Мозъчен инсулт - мозочен удар;
- Съсирване на кръвта - засирување на крвта(коагулација);
- Устройство на сърце - градба на срце;
Основни моменти в темата
Лимфна система: изградена от лимфни съдове по които се движи лимфата. По хода на лимфните съдове има лимфни възли.
Лимфа: бледожълтеникава течност със състав подобен на кръвната плазма, но с по-голямо съдържание на мазнини.
Тъканна течност: съставна част на междуклетъчното вещество в тъканите. От нея се образува лимфата.
Кръв: вид съединителна тъкан. Изградена е от 3 основни вида формени елементи: еритроцити, левкоцити и тромбоцити. Междуклетъчното вещество е течно и се нарича кръвна плазма, която съдържи вода, органични вещества (белтъци, въглехидрати, мазнини) и минерални соли. Някой от плазмените белтъци са антитела, други участват в съсирването на кръвта. Има и хормони с различен химичен състав.
Еритроцити: дисковидни двустранно вдлъбнати клетки. Цитоплазмата е изпълнена с хемоглобин - белтъчно вещество съдържащо железен йон и придаващо червения цвят на кръвта. Еритроцитите постоянно се образуват в червения костен мозък.
Левкоцити: най-едро гормени елементи. Имат защитна функция като се насочват към болестотворни причинители и ги унищожават чрез фагоцитоза. Те се наричат фагоцити. Други произвеждат антитела и се наричат лимфоцити.
Тромбоцити: най-малки формени елементи на кръвта и участват в кръвосъсирването.
Вътрешна течна среда: съставена е от кръвта, лимфата и тъканната течност, която спомага за обмяна на веществата, както и за единството на тъканите, органите и системите в човешкия организъм. Кръвта е най-важната съставка и изпълнява транспорта и защитна функция.
Транспортна функция: осигурява единството в работата на органите и системите. Кръвта пренася хранителни вещества, газове, вода, азотсъдържащи вещества, хормони и др.
Защитна функция: дължи се главно на левкоцитите, тромбоцитите и веществата в кръвната плазма. Напр., фагоцитите осъщестяват фагоцитозата - процес на поглъщане и последващо вътреклетъчно смилане. Лимфоцитите произвеждат антителата, които участват в имунната защита на организма. Тромбоцитите осъществяват кръвосъсирването, когато има разкъсване на кръвоносен съд. Те превръщат фибриногена в фибрин и заедно с еритроцитите образуват тромб.
Кръвни групи: А, В, АВ и 0. В клетъчните мембрани на еритроцитите присъстват или отсъстват 2 вещества наречени антиген - А и В. В кръвната плазма присъстват или отсъстват антителата - α и β. Кръвната група А има антигени А и антитела β. Кръвната група В има антигени В и антитела α. Кръвната група АВ има антигени А и В и няма антитела и кръвната група 0 няма антигени а има антитела α и β. Освен антигените А и В в мембраната има и антиген Rh - резус фактор който може да е положителен или отрицателен.
Устройство на сърце: разположено е в гръдния кош между двата дяла на белия дроб. Има конусовидна форма като върхът му е насочен надолу и наляво.
Изградено е от 3 слоя:
- Вътрешен - съставен от епителна тъкан и се нарича ендокард.
- Среден - изграден от сърцева мускулна тъкан и се нарич миокард.
- Външен - нарича се епикард ,който е част от двуслойна съединителнотъканна обвивка - перикард.
Надължно сръцето е разделено на ляво предсърдие и камера и дясно предсърдие и камера. Кръвта постъпва в предсърдията чрез венозни съдове. 4-те белодробни вени внасят артериална кръв в лявото предсърдие а горната и долната куха вена в дясното предсърдие. Между предсърдията и камерите се намира предсърдно-камерни клапи които позволяват еднопосочно движение на кръвта. Клапата в лявата половина е двукрила, а в дясната трикрила. Лявата камера изтласква артериална кръв в аортата, а дясната камера изтласква венозна кръв в белодробната артерия. На входа на артериите има полулунни клапи, които имат същата функция като предсърдно-камерните плаки.
Сърдечен цикъл: последователно преминаване на сръцето през 3 фази: систола (съкращение) на предсърдията, систола на камерите и сърдечна пауза - диастола (отпускане).
Автоматизъм на сърце: сърцето се съкращава неволево още по време на зародишното развитие до края на живота. В дясното предсърдие има нервни клетки, които са част от възбудно-проводна система и осигурява неговия автоматизъм - способност на сърцето да се възбужда и съкращава под влияние на импулси, възникнали в самото сърце.
Кръвоснабдяване на сърцето: с кислород и хранителни вещества от 2 артерии - коронарни и венечни.
Кръвноносни съдове: артерии, капиляри и вени. Артериите извеждат кръвта от сърцето. Най- голяма е аортата, която отдалечавайки се от сърцето се разклонява на артериоли, които преминават в капиляри. Капилярите образуват гъста мрежа, която обхваща всички тъкани и органи. Те се сливат помежду си и образуват малки вени, които се сливат във все по-широки венозни съдове и обрзуват горната и долната куха вена.
Кръвообращение: непрекъснато движение на кръвта през сърцето и кръвоносните съдове. Осъщестява се в 2 кръга:
- Голям кръг- започва от лявата камера с аортата и завръшва в дясното предсърдие с двете кухи вени, след като преминава в дясната камера и продължава пътя си в малкия кръг.
- Малък кръг- започва от дясната камерса с белодробната артерия и завършва в лявото предсърдие с белодробните вени, след като преминава в лявата камера и отново „поема“ по аортата и големия кръг.
Пулс и артериално налягане: пулсът е отражение на дейността на сърцето. Той носи информация за честотата и ритъма на сърдечните съкращения. При камерната систола се създава артериално налягане, което изтласква кръвта от сърцето и тя оказва натиск върху стените на артериите.
