Тема 14 по биология: Дихателна система

Какво ще научите тук?
Дихателна система- структура и функция. Отделителна система. Органи- структура и функция.

Къде можете да прочетете повече?
  • в българския учебник за 9-ти клас с автори: Майя Маркова, Донка Стрелчева, Ренета Петкова;
  • в македонския учебник за 3-та година с автори:  Йорданка Димовска, Славчо Митев, Ицко Гйоргоски.
Речник
  • Вредни вещества- штетни материи;
  • Дихателна система- респираторна система;
  • Дихателна тръба- цевка за дишење;
  • Налягане - притисок;
  • Съединителна тъкан- сврзно ткиво;
  • Хрущял- ‘рскавица;
Основни моменти в темата
Дихателна система
Дишането е основен жизнен процес, при който организмът приема от околната среда кислород и отделя въглероден диоксид. Дихателната система се състои от въздухоносни пътища и бели дробове.

Въздухоносни пътища: носна кухина, гръклян, трахея и бронхи. Стените им са изградени от хрущяли и мускули, а отвътре са покрити с лигавица от жлезист ресничест епител.

Носна кухина: оформена е от кости като костно-хрущялната преграда я разделя на две половини чиито отвори се наричат ноздри. Носната кухина осигурява овлажняване, затопляне и пречистване на въздуха от прахови частици.

Гръклян: начало на дихателната тръба. Изграден е от хрущяли и мускули; най-големият хрущял е щитовидният. В горния край се намира надгръклянник което затваря дихателните пътища при преглъщане на храната. Гръклянът е и гласообразуващ орган - ларинкс. В ларинкса се намират гласовите връзки които образуват отвор - гласова цепка, през която минава въздушната струя. За формирането на гласа допринасят и устната и носната кухина, небцето, езикът и устните.

Трахеята: тръба разположена пред хранопровода. Изградена е от гладка мускулна тъкан и хрущялни полупръстени, които я поддържат винаги отворена и не позволяват прекъсването на притока на въздух. Ресничките на епитела и се насочени навън и заедно със секрета пречистват въздуха. Трахеята се раздвоява на 2 бронха - ляв и десен. Бронхите заедно с разклоненията - бронхиоли, образуват бронхиалното дърво на белия дроб.

Бели дробове: двоен орган, разположен в гръдния кош. Обгърнат е от двуслойна обвивка- плевра. Основните функционални структури в белия дроб са алвеолите. Те представляват микроскопични мехурчета от еднослоен епител в които се озвършва обмяна на кислород и въглероден диоскид между въздуха и кръвта. При вдишването в алвеолите навлиза вуздух. Чрез дифузия кислородът напуска алвеолите и попада в кръвните капиляри. Свързан с хемоглобина се транспортира до тъканите където чрез дифузия напуска капилярите и навлиза в клетките. В хода на тези клетъчни процеси се получва въглероден диоксид който чрез кръвта се връща към белите дробове, навлиза в алвеолите и се отделя с издишания въздух.

Дихателни движения: вдишване и издишване. Вдишването е активен процес свързан с разход на енергия, необходима за съкращаване на мускулите. При това движение обемът на гръдния кош се увеличава и белите дробове се пълнат с въздух. Издишването е пасивен процес - мускулите се отпускат.

Отделителна система
Човешкият организъм приема, но и отделя в околната среда различни вещества. Отделителната система пречиства кръвта, като отстранява от нея, непотребни и вредни вещества. Тази система предпазва организма от отрявания и поддържа състава на кръвта постоянен. Органите на тази система са бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур и пикочен канал.

Бъбреци: двоен орган, разположени върху задната стена на коремната кухина. Обвити са от капсула от мастна съединителна тъкан. Изградени са от кора, сърцевина и бъбречно легенче. Бъбреците пречистват кръвта, като извличатот нея непотребните и вредни вещества и образуват урина. Тя съдържа вода, соли, азотсъдържащи вещества. Основна структурна и функционална единица на бъбреците е нефронът. Той е изграден от малпигиево телце и извито каналче. Малпигиевото телце от своя страна се състои от гломерула и капсула. Извитото каналче е обгърнато от гъста мрежа от кръвоносни капиляри.

Уринообразуване: осъщестява се в  нефроните. Включва 3 етапа:
  1. Филтрация - в малпигиевото телце благодарение на силното налягане на кръвта в капилярите и различната концентрация на веществата в кръвта и във вътрешноста на капсулата.
  2. Обратно всмукване - преминават от извитото каналчр в кръвоносните капиляри, които го обвиват.
  3. Секрация - протича в  нефроните като се отделят веществата от клетките изграждащи извитото каналче във вътрешноста на клетките. 
Резултатът е образуване на крайната урина, която чрез събирителен канал постъпва в бъбречното легенче.

Пикочопроводи: тръбести органи. В стените имат гладкомускулни влакна и извръшват перисталтични движения. Те отвеждат урината от бъбречното легенче до пикочния мехур. 

Пикочен мехур: има еластични стени и осъщестява отделянето на урината която стига до пикочния канал.

Пикочен канал (уретра): оттам излиза урината във външната среда. За едно денонощие човекът отделя 1,5литра урина като това количество се влияе от погълнатите течности.